С наближаването на втората година почти всеки родител забелязва някои промени в поведението на детето си. Те всъщност имат значима роля за изграждането на личността на малчугана.
Наред с развиващата се самостоятелност и съществения запас от нови знания и умения, то все повече се утвърждава като автономно човешко същество със своя воля и все по-непоколебимо противопоставя своите желания и стремежи на тези на възрастните.
Тъй като често чува думата "не", детето бързо я усвоява и тя става негово любимо средство в поведенческия му инструментариум. Обикновено един отказ води до друг и това се превръща в трудно управляем за родителите процес, свързан с известно напрежение. Често се случва да го молят да направи нещо, но единственото, което чуват в отговор, е „не”. В такива моменти, колкото и разбиращи и търпеливи да са родителите, срещат значителни трудности в комуникацията и взаимоотношенията със своeто дете.
Чрез противопоставянето детето утвърждава себе си. Осъзнавайки, че е самостоятелно човешко същество, държи да го зачитат като такова. За да знаят всички, че има свои собствени желания, то много често ги изразява, като пряко се противопоставя на намерението на възрастния. В тази връзка е добре да се отбележи, че тези "не"-та, макар и изразени категорично и убедително, невинаги имат значение на реален отказ. По-скоро това е неговият начин да заяви собствената си позиция и личен избор.
Колкото и трудно да е за родителите обаче, зараждащата се автономия на детето трябва да бъде уважавана и подкрепяна.
В много случаи упоритостта и възраженията на детето са сигнал, че исканото не съответства на неговите интереси и стремежи.
От гледна точка на развитието е добре и нормално детето да се противопоставя, но в същото време е необходимо в определени моменти родителят да прояви нужната твърдост и увереност. Детето трябва да знае, че не взима само решения по важните въпроси, понеже това е прекомерен товар за него.
От това до голяма степен зависи развитието на взаимоотношенията между родителите и детето. То все още открива последиците от своите действия и изследва допустимите граници на поведение. Изключително важно е родителите деликатно и търпеливо да го напътстват в този важен процес на учене и развитие. По този начин ще придобие все по-голяма решителност и увереност в себе си.
За родителите понякога е трудно да изберат ефективен подход към тези прояви. Някои отделят доста време за обяснения и преговори, сякаш за да оправдаят пред детето своите намерения. На тази възраст обаче, един чисто интелектуален подход не би довел до желаните резултати. Разбира се, необходимо е накратко да обясните на детето причината за забраните и изискванията, за да вникне то в техния смисъл, но не бива да се стига до безкрайно увещаване. Много по-добре е да подходите търпеливо и, ако се наложи, категорично да сложите точка на възникналата ситуация, вместо отначало да кажете „не”, а после да отстъпите от решението си.
Коментари (0)
Вашият коментар