Когато едно дете започне да повтаря срички, да спира на половин дума или да изпитва затруднение в изказа, родителите се сблъскват с въпроси, на които не винаги намират веднага отговор. Заекването при малчуганите често идва изневиделица, точно когато всички вкъщи вече се радват на напредъка му в речта и новите му приказки. Тази промяна може да стресне и най-уравновесените възрастни, които внезапно започват да търсят виновни – било то в телевизора, детската градина или последната семейна кавга. Истината обаче е по-фина и изисква повече разбиране, отколкото паника.
Това, което на пръв поглед изглежда притеснително, често е част от нормалното развитие на говора. При голям процент от децата между две и пет години се наблюдава временно запъване в речта, особено когато речниковият им запас нараства с главоломна скорост, а мисълта тече по-бързо от способността им да я облекат в думи. Тази дисхармония между желание и възможности може да доведе до неравен ритъм на изразяване. И в повечето случаи това отшумява от само себе си. Но ако след няколко месеца трудностите се задържат или се задълбочават, добре е да се потърси мнение на специалист.
Причините за заекването могат да бъдат разнообразни и невинаги подлежат на лесно обяснение. Неврологичните фактори играят роля, но също така и емоционалните преживявания, фамилната предразположеност и дори структурата на личността. Ако едно дете е по-чувствително, по-срамежливо или перфекционист по душа, е възможно да реагира на стреса чрез нарушен говорен поток. Дори смяната на среда, раждането на братче или сестриче или твърде бързо поставяне под натиск от околните могат да предизвикат подобно поведение.
Тук идва и важният момент – как да реагираме, когато забележим тези признаци. Първото и най-съществено е да не показваме тревога. Колкото и да ни се иска да поправим веднага проблема, прекаленото внимание и натискът върху произнасянето на всяка дума може само да влошат ситуацията. Вместо това е добре да осигурим спокойна среда, в която детето не се чувства съдено за това как говори. Когато малкото се изразява, нека го слушаме с търпение, без да го прекъсваме, без да довършваме мисълта му или да го караме да повтори „както трябва".
Важно е и темпото на живот в дома да бъде умерено. Твърде много стимули, натоварен график или вечно бързане могат да провокират допълнително напрежение. Ако вкъщи цари усещане за забързаност, детето може да усети, че не му се дава достатъчно време да се изрази, което го кара да се опитва да „навакса", водейки до още по-забележимо заекване.
Разбира се, ако трудностите се задълбочават, добре е да се включи логопед в картината. Терапевтичната работа може да бъде изключително полезна, особено ако започне навреме. Професионалистът ще оцени особеностите на говора, ще прецени дали става дума за преходен етап или се развива по-трайно нарушение и ще предложи най-подходящия подход. Терапията невинаги изглежда като уроци. Често тя е под формата на игри, песни и занимания, които помагат на детето да усети контрол върху гласа си и да възстанови увереността си в изразяването.
Семейството също има ключова роля в този процес. Когато възрастните демонстрират спокойствие, приемане и топлота, малчуганът усеща, че нещо в него не е „счупено", а просто се нуждае от време и подкрепа. И понякога точно това време и тази тиха, любяща среда са най-мощният лек.
Затова, ако мъникът започне да заеква, не бързайте с големите изводи. Вместо да мислите за това като за проблем, който трябва спешно да бъде елиминиран, вижте го като покана към повече внимание и емпатия. Говорът не е просто низ от звуци – той е отражение на вътрешния свят. А този свят при малките е наситен с чувства, въображение и преживявания, които тепърва се подреждат. Ако ги посрещнем с търпение и усмивка, най-вероятно думите сами ще си намерят път.
Коментари (0)
Вашият коментар