Всеки ден чувам един и същи въпрос: „Мамо, може ли?" Понякога ми се иска просто да кажа „Да". Това изглежда толкова по-лесно и спокойно. Когато кажеш „Да", няма спорове, няма сълзи и тръшкания на врати. За миг ставаш родителят, който всички наричат „готин". Този, който не спори, не забранява и оставя детето си да прави каквото пожелае. Но с времето разбираш, че това удобно „Да" не е проява на грижа и не води към отговорност, а към безпътица.
Живеем във време, в което много майки и бащи искат да бъдат приятели с децата си. Социалните мрежи ни внушават, че щастието на отрочето е по-важно от всичко останало и че конфликтите могат да се избягват, ако просто се съгласяваме. Така постепенно премахваме границите и си внушаваме, че мирът у дома е доказателство за добра връзка. Но под тази външна хармония много често се крие нещо друго, а именно липса на устойчивост, липса на сигурност и усещане, че светът винаги ще се наглася според нашите желания.
Всеки ден има нов спор, ново изкушение, нов опит за надмощие. Лесно е да отстъпиш, за да запазиш тишината. Лесно е да повярваш, че така детето ще те обича повече. Но именно в тези моменти трябва да останем твърди, защото това е истинската проява на любов.
Когато позволяваме всичко, ние даваме послание, че желанията на малчугана са по-важни от неговото бъдеще. Много деца днес са умни, обичани и презадоволени, но трудно понасят трудностите и не умеят да поемат отговорност. Те не са виновни, че реагират така. Просто не са се научили какво означава отказ. Никой не им е показал, че любовта не е в угаждането, а в грижата да ги подготвим за живота.
Да кажеш „Не" често е болезнено. Прави те нежеланият, строгият, този, който разваля доброто настроение. И въпреки това именно тогава показваш истинската си привързаност. Много родители се страхуват да повторят модела, в който са израснали. Казват си, че няма да бъдат като своите майки и бащи, които забраняваха и наказваха. Купуват повече, позволяват повече, за да компенсират липсите от собственото си детство. Но всяка отстъпка, направена от страх да не нараним, постепенно отнема смисъла на думата „родител". Без ясно изречено „Не" няма граници, без граници няма сигурност, а без сигурност няма доверие.
Твърдостта не означава строгост. Тя не се изразява в суров тон или в наказание, а в постоянство. Детето трябва да разбира защо нещо му се отказва. Когато му обясним спокойно и с уважение, то усеща, че отказът не е отхвърляне, а загриженост. Последователността е също толкова важна. Ако днес кажем едно, а утре друго, детето се обърква и започва да използва несигурността ни, за да постигне своето.
Конфликтите не са знак за провал. Те са част от процеса на порастване. Съпротивата на детето не е враждебност, а начин да опознае себе си. Родителят, който остава спокоен и твърд в този момент, му показва, че любовта може да бъде и граница, и опора. Истинската сила не се изразява в наказание или натиск, а в авторитет, изграден чрез уважение и пример.
Да обичаш означава да приемеш трудните избори. Понякога те са непопулярни и неразбрани. Но именно те показват дълбоката отговорност и отдаденост. Днес моят син вече започва да разбира, че „Да" не винаги означава свобода, а „Не" не винаги е наказание.
Твърдостта днес е подарък за бъдещето на децата ни. Истинската любов не се измерва в спокойните моменти, а в онова, което оставяме след себе си като пример, ценности и посока.
Коментари (0)
Вашият коментар