Напишете дума/думи за търсене

7 криворазбрани добрини, които родителите правят на децата си

Колко пъти, докато наблюдаваме как децата ни порастват, сме се улавяли да си задаваме въпроса: „Къде сбърках?" В желанието си да бъдем съвършени родители – грижовни, разбиращи, подготвени за всяка ситуация – понякога неусетно прекрачваме границата между помощ и прекалено опекунство. И точно тогава, без да осъзнаваме, поднасяме на децата си онези добре познати „мечешки услуги", които вместо да ги изграждат, често им пречат да станат самостоятелни, отговорни и адаптивни личности.

Сред най-често срещаните родителски заблуди има няколко, които пряко се отразяват върху възпитанието, добрите обноски и умението на малчугана да се справя самостоятелно.

1. Вършим всичко вместо тях

Нека си признаем – децата рядко чуват от първия път. Казваме едно и също по десетки пъти, докато накрая решим, че е по-бързо просто да го направим сами. Така обаче отнемаме възможността им да се научат на отговорност. Когато малкото разбере, че мама винаги ще оправи нещата, то лесно си изгражда удобната нагласа „няма нужда да се старая".

2. „По-добре да го оставя да прави каквото иска – така ми е по-спокойно."

Това е може би най-често срещаната самозаблуда. Докато се опитваме да си осигурим няколко минути тишина, неусетно позволяваме на детето да поеме контрола. А когато то разбере, че чрез настояване или мрънкане може да постигне своето, границите се размиват. Установените правила и ясното „не" са важни не защото ограничават, а защото дават усещане за ред и сигурност. В крайна сметка – кое е по-изморително: да поставим граници или да се борим със собственото си дете?

3. „Ще се научи, когато порасне."

Много родители подценяват колко способни могат да бъдат децата дори на съвсем ранна възраст. Вярно е, че всичко има своето време, но това не означава, че малките не могат да подреждат стаята си, да използват прибори, да участват в приготвянето на вечерята или да помагат в ремонти и майсторене. Колкото по-рано им се даде шанс да бъдат полезни, толкова по-голямо удовлетворение изпитват. А похвалата – дори за дребен успех – действа по-силно от всяка награда.

4. „Вкъщи може с ръце."

Двойният стандарт е сред най-честите грешки. Ако у дома позволяваме едно поведение, а навън изискваме друго, детето се обърква. Навиците – добри или лоши – се изграждат в ежедневието. Щом вкъщи храненето с ръце е допустимо, в ресторант то ще се чувства неловко и неуверено. Постоянството е ключово – не заради формалността, а защото добрите обноски са част от увереността в обществото.

5. „Момчето трябва да е мъжкар, момичето – принцеса."

Разделението по пол във възпитанието е стар модел, който обаче продължава да съществува. Момичетата често се възпитават в мекота и обноски, докато на момчетата се прощава грубоватост. Истината е, че и двете страни имат нужда да знаят какво е уважение, помощ, учтивост и споделяне на отговорности. Момиче, което е израснало като „принцеса", и момче, което не е научено да проявява емпатия, ще срещнат еднакви трудности в реалния живот.

6. „С нахалство към успеха."

„Не позволявай да те тъпчат, вземи си каквото искаш!" – чуваме често. Макар да изглежда като насърчаване на увереността, този подход нерядко граничи с агресия. Детето започва да вярва, че за да успее, трябва да надвиква останалите. Така се губи същността на асертивността – умението да защитаваш позицията си спокойно, с уважение и добронамереност. Истинската сила е в баланса между решителност и доброта.

7. „Аз не го умея, но искам детето да го знае."

Няма нищо по-хубаво от това да позволим на децата да бъдат наши учители. Понякога те усвояват нови умения по-бързо и ни изненадват с познания, които ние не притежаваме. Но не бива да изискваме от тях нещо, което самите ние не правим. Примерът винаги е по-силен от думите – детето копира не това, което му казваме, а това, което вижда. Ако искаме то да уважава околните, първо трябва ние да показваме уважение.

Родителството е път, по който всеки върви със своите грешки и уроци. Но когато осъзнаем, че възпитанието не е в съвършенството, а в постоянството, тогава децата ни започват да растат уверено и с добро сърце.

СНИМКИ: Image by Amanda McConnell from Pixabay

Image by Kris from Pixabay

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ