Наистина много силно исках да имам дъщеря и винаги съм мечтаела за това, но разбрах, че очаквам момче. Разочарована съм и изпитвам вина за чувствата си. Това означава ли, че отсега съм лош родител? Нормално ли е да имам подобни мисли, вместо да се радвам?
Подобни мисли са минавали на не една и две бременни жени. Разочарованието от разбирането на пола на бебето не е нещо, от което трябва да се срамувате. То е напълно нормална психологическа реакция, когато през целия си живот сме очаквали едно и сме се надявали за него, но накрая получаваме различно. Объркването не ви прави лош човек или бъдещ родител и не трябва да изпитвате вина за тези чувства.
Изразете ги, като ги споделите на своя партньор и не се притеснявайте, че той няма да ви разбере или ще ви упрекне. Чувствата просто се случват без обяснение - добри или лоши, весели или тъжни. Не се страхувайте да говорите за тях. А и знайте, че това е нещо временно, което ще отшуми най-много след 2 седмици.
Много майки споделят как бързо след първоначалното разочарование от научаването на пола, всъщност след това са започнали да се радват дори повече, че ще имат обратното на очакванията си. За начало си дайте време и си позволете да изпитате емоциите, които са ви налегнали. Замислете се защо точно искате момче/момиче? Дали не е плод на това, че харесвате чисто момичешките неща - панделките и розовото? А какво, ако е време да научите повече за футбола и легото? Не е ли прекрасно да се впуснете в нещо ново и непознато?
Коментари (0)
Вашият коментар