Напишете дума/думи за търсене

Характерът на детето не е само въпрос на ген

Резултати от скорошно експериментално проучване, публикувано в чуждестранното издание “Developmental Psychology" установяват, че не само това, което казваме, но и начина, по който го изричаме, може да повлияе на развитието на емоционалните черти на детето, започвайки от много ранна възраст.

Някога смятахме, че темпераментът е генетично предопределен, но това проучване показва, че околната среда също играе голяма роля. В проведения експеримент изследовател обучава деца (на 15-месечна възраст) как да играят с играчки, докато седят в скута на родителите си.
Друг учен стои наблизо и реагира с гняв, строг глас, неутрално поведение или заинтересованост, докато бебетата го наблюдават. Това се случва преди да им бъдат предоставени играчките. По-късно оставят децата да играят с тях. Тези, които са чули гневна реакция, са по-малко склонни да играят, отколкото тези, които са видяли неутралната. И така, какво означава това за родителите?

Първо, това показва, че онова, което казваме и как го изричаме, влияе не само на поведението на детето в момента, но и на това как то реагира на бъдещи ситуации, които са подобни. От това, което знаем за развитието на мозъка, е напълно възможно продължителното излагане на този тип стимули, особено ако се случва при различни видове обстоятелства, постепенно да се обобщи до по-постоянен стил на реакция към нови и нови неща, които среща.

Когато моделът на реакция е обобщен по такъв начин, това най-вероятно показва, че мозъкът на детето вече го прави по-колебливо и го кара да се страхува от различни фактори, на които е изложено в обкръжението си. Родителите могат да използват тази информация по добър начин. Прилагайки положителен тон и изявления, докато бебе или малко дете наблюдава и преживява различни ситуации, ние му помагаме да реагира с добро.

Един основен страх, който децата често имат, е този от тъмното. Когато децата ми бяха бебета, аз ги пренасях през тъмна стая, пеейки за това колко готино е да си в тъмното. Нито едно от тях нямаше страх от тъмното. След това използвах строг глас и казвах „не е безопасно“, ако ги видя да правят нещо, което може да бъде вредно, и ако е необходимо, ги спирах. Съветвам ви да осъзнаете какво казвате и как го казвате, за да бъдете по-добри в насърчаването на детето си да изследва и взаимодейства с околната среда, особено по отношение на нови неща, така че да се чувства в безопасност, докато го прави.

СНИМКИ: Unsplash
СНИМКИ: Unsplash

Когато го видите да прави неща, които са подходящи, можете да използвате положителни и мотивиращи изявления с тон, който също е окуражаващ. Комуникацията родител/дете е от ключово значение за изпълнението на основните задачи, които включват формиране на тясна връзка, разбиране на гледната точка на вашия малчуган, предоставяне на подходящи граници и насоки и преподаване на умения, знания и ценности.

Започнете да осъзнавате как общувате с детето си и как това му се отразява. Променете стила си въз основа на това, което научавате и започнете да филтрирате и формулирате това, което казвате и как ще го направите, преди да започнете. Тези модификации ще „пренастроят“ стила ви на родителство и ще откриете, че с времето ще отговаряте на детето си спонтанно в много положителен и ефективен стил.

Превод от материал на д-р по Психология Робърт Майерс за “Developmental Psychology"

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ