За света Том Ханкс е символ на доброта, талант и неподправен чар. Той е един от любимците на Холивуд, обичан заради своите емпатични роли и скромен характер.
Но зад прожекторите често се крият истории, които не се вписват в блясъка на големия екран. Такъв е случаят с дъщеря му от първия брак – Елизабет Ан Ханкс, която в новата си автобиографична книга „The 10: A Memoir of Family and the Open Road" отваря вратата към едно болезнено лично минало.
В откровените страници на мемоара, издаден през април, Елизабет описва детството си като смесица от любов и мрак. Разказва за години, белязани от емоционална нестабилност, лишения и моменти на насилие. Израснала е основно със своята майка, покойната актриса Саманта Люис, в Сакраменто – далеч от светлините на Лос Анджелис, където баща й тогава се опитва да пробие в киното. Тя споделя спомени за изпразнени хладилници, самотни следобеди и една все по-отдалечена майчина фигура, потънала в религиозни текстове и вътрешни демони.
„Между петата и четиринадесетата си година живеех в свят, изпълнен с хаос, болка и... някаква обич", пише тя. Преломният момент идва след проявен физически изблик, който я принуждава да напусне дома си и да заживее с баща си в Лос Анджелис.
Появата на книгата предизвика вълна от реакции, а очаквано внимание привлече и отговорът на самия Том Ханкс. В интервю за Access Hollywood той говори с уважение и подкрепа за дъщеря си, признавайки, че е бил наясно с написването на мемоара от самото начало. „Не съм изненадан от смелостта й. Беше напълно честна. Гордея се с това, което направи", споделя актьорът с мярка и зрялост, без да отрича или замазва трудната истина.
В разказа си Елизабет засяга и психическото състояние на майка си, което никога не е било официално диагностицирано, но според нея носи белезите на биполярно разстройство, придружено с параноя. След нейната смърт, Елизабет предприема символично пътуване по магистрала I-10 – същият маршрут, по който двете някога са пътували, когато тя е била едва на 14. Това пътуване се превръща в нишката, която свързва миналото с настоящето и дава начало на едно лично пътешествие към помирение и себепознание.
Книгата е не просто разказ за трудни години, а е е тиха, но силна заявка за истината, за сложността на семейните връзки и за нуждата да се говори за това, което дълго е било премълчавано. И дори когато става дума за хора с големи имена, сенките в домовете не са по-малки.
СНИМКА: X / @PopBase
Коментари (0)
Вашият коментар