Рано или късно почти всеки родител се изправя пред въпроса дали детето трябва да получава джобни пари. Темата често започва съвсем невинно – няколко лева за училище или пари за нещо дребно, но всъщност зад нея стои един от първите практически уроци по финансова грамотност.
Джобните пари дават възможност на детето да се научи да избира, да планира и да разбира, че парите са ограничен ресурс. Когато разполага със собствена малка сума, то постепенно открива разликата между „искам" и „мога да си позволя". Редовното получаване на малки суми може да помогне за усвояването на основни умения като спестяване и планиране на разходите.
Няма определена възраст, на която задължително трябва да започнем да даваме джобни. Някои деца проявяват интерес към парите още на 4-5 години, но по-важна от конкретната възраст е готовността им да разберат няколко прости неща – че с парите се купуват стоки, че не могат да бъдат харчени неограничено и че ако използват цялата си сума днес, ще трябва да чакат до следващия път.
При малките деца джобните могат да бъдат символични. Целта не е да им осигуряваме средства за сериозни покупки, а да им дадем възможност да упражняват вземането на решения. Детето може например да избира дали да похарчи парите веднага за нещо малко, или да ги събира няколко седмици за играчка, книжка или друга желана вещ.
С началото на училище джобните пари вече могат да бъдат давани по-редовно. За по-малките деца седмичната сума обикновено е по-лесна за управление. Един месец е твърде дълъг период за дете, което тепърва се учи да планира. При по-големите ученици постепенно може да се премине към пари на две седмици или веднъж месечно. Така те се упражняват да разпределят средствата си за по-дълъг период.
Колко точно да даваме е по-трудният въпрос. Универсална правилна сума няма. Размерът трябва да бъде съобразен с възрастта на детето, възможностите на семейството и най-вече с това какво се очаква детето да плаща със своите пари.
Ако джобните са предназначени единствено за малки лични желания, сумата може да бъде съвсем скромна. Ако от по-голямо дете се очаква само да плаща определени закуски, развлечения, подаръци за приятели или други лични разходи, логично е бюджетът да бъде по-голям. Затова сравнението с това „колко дават другите родители" невинаги е полезно. Две деца могат да получават различни суми, но едното да плаща много повече неща със своите пари.
Добре е още в началото да има ясни правила. Детето трябва да знае колко получава, кога ще получи следващите си джобни и кои покупки трябва да покрива с тях. Постоянството е по-важно от размера на сумата. Ако родителят непрекъснато дава допълнителни пари, когато първоначалната сума свърши, един от основните уроци се губи.
Точно тук идва и една от най-трудните задачи за родителя – да позволи на детето понякога да направи лош избор. Ако похарчи всичките си пари за нещо импулсивно и на следващия ден поиска друго, естествената реакция е да му помогнем. Но малките финансови грешки в детството могат да бъдат ценен начин да се разберат последствията от решенията.
Полезно е детето да бъде насърчавано да отделя част от парите си за спестяване, без това непременно да се превръща в строго правило. Може да има касичка или отделен плик за конкретна цел. Когато желаната покупка е по-скъпа, помогнете му да изчисли колко седмици ще са необходими, за да събере сумата. Така понятия като бюджет и спестяване придобиват съвсем конкретен смисъл.
Често възниква и въпросът дали джобните трябва да бъдат заплащане за домашните задължения. И двата подхода имат своите аргументи. Плащането за определени задачи може да покаже връзката между труд и доход. От друга страна, ако всяка помощ вкъщи има цена, детето може да започне да възприема обичайните семейни задължения като услуга, която извършва само срещу заплащане.
Практичен компромис е основните задължения – подреждане на собствената стая, прибиране на вещите или помощ при ежедневни семейни задачи – да не се заплащат. За допълнителна работа извън обичайните отговорности понякога може да се договори малко възнаграждение. Така детето едновременно разбира, че всеки член на семейството има задължения и че допълнителният труд може да носи допълнителен доход.
С порастването е добре да се увеличава не само сумата, но и отговорността. Тийнейджърът например може постепенно да започне сам да управлява част от бюджета си за развлечения или други предварително договорени лични разходи. Това е по-полезно от просто увеличаване на джобните без промяна в начина, по който се използват.
Не е необходимо родителите да могат да отделят голяма сума. Финансовото образование не зависи от размера на джобните. Дори малка, но редовно предоставяна сума може да даде възможност на детето да избира между харчене и спестяване.
Децата не учат отношението към парите само от собствените си джобни. Те наблюдават как родителите пазаруват, дали сравняват цени, дали планират покупките си и как говорят за семейния бюджет. Поведението на възрастните остава един от най-силните примери за това как се управляват парите.
Затова джобните пари не трябва да се възприемат просто като още един разход за семейството. Те могат да бъдат малък тренировъчен бюджет, с който детето постепенно да се научи да прави избори, да чака, да спестява и понякога да греши. Целта не е винаги да харчи „правилно", а с времето да стане по-самостоятелно и разумно в отношението си към парите.
Коментари (0)
Вашият коментар