Да оставим ли малкото дете да лапа предмети, намерени на пода, или строго да следим всичко, което попада в устата му, да е измито с вода и сапун? Много майки си задават въпроса.
"Нека детето вземе бонбона от пода, защото така се имунизира. Ако е у дома, не е страшно. Още в слюнката се отделят вещества, които убиват много микроби. Има ги и в стомаха", обяснява доц. Евгений Генев, председател на Българската педиатрична асоциация. При него в Пловдив идват майки от цяла Южна България.
Доц. Генев смята, че прекалената хигиена не е полезна. Около бебето трябва да е прилично чисто, но без да се изпада в крайности.
С храната ние приемаме много микроорганизми, а и не живеем в стерилна среда. Дори в устата на здрав човек има над 400 щама микроби, с които мирно съжителстваме.
Дали едно дете ще расте здраво, зависи както от гените, така и от начина на отглеждане - хранене, ваксини и закаляване. Имунната система е онзи страж в организма, който пази от нежелани нашественици. Постъпи ли информация за агресор, тя започва да произвежда антитела. Първите са имуноглобулини М. Те навлизат в кръвообращението, за да се борят с вирусите или бактериите. След това започват да се произвеждат важните имуноглобулини G. Една част от тях се акумулират в кръвта.
Имуноглобулини се намират по повърхността на лигавите ципи на целия храносмилателен тракт, на дихателната и отделителната система.
Ролята им е веднага да влязат в контакт с бактерии или вируси в храната, която сме поели, и да ги унищожават.
Природата е направила имунната система да работи перфектно, казва доц. Генев. Ваксините й помагат, като подават информация за 10-12 от най-опасните и смъртоносни болести чрез съответните антигени.
Новородените имат вроден имунитет, но той е кратък.
Вътреутробно чрез кръвообращението на майката в бебето преминават имуноглобулини G, защото са с по-малка молекула и могат да преодолеят плацентата. Те му служат срещу различните инфекции, с които вече се е срещала майката. Но това е чужд белтък за бебето и той се запазва едва 15-20 дни. След това трябва да започне само да си произвежда.
Спорен въпрос е дали кърмата дава имунна защита. Особено с коластрата, а после и с кърмата постъпват определени полезни вещества.
"В стомаха обаче има пепсин и солна киселина, които разграждат всеки белтък. Не е сигурно дали белтъчните антитела, които попадат с храната, преминават неразрушени през стомаха и през тънките черва", обяснява педиатърът.
Безспорно е обаче значението на кърменето за общото здраве на бебето. Педиатрите съветват то да продължи поне до 4-6-ия месец.
Някои майки изпадат в другата крайност и смятат, че детето може да кара само на кърма до края на първата година. Както майчиното, така и кравето мляко са бедни на желязо, а то е необходимо за образуването на червените кръвни телца. Американската академия по педиатрия дава препоръки за профилактика на железодефицитната анемия при децата с ранното внасяне на плодови сокове - по малко след втория месец. Голям процент от децата са с латентен дефицит на желязо в кръвта, а по-малък процент са с реален дефицит според различни международни проучвания. Кърмата не може да задоволи всички потребности на растящия организъм.
Следващите месеци се включва и малко попара със сирене, после и кисели с нишесте.
От кашите само се дебелее, затова вече не наблягаме на тях. След 8-ия месец идва пилешкият бульон заради желязото от месото.
Честото боледуване в детската възраст се свързва обикновено с ходенето на градина. Групите там са развъдник на респираторните инфекции и някои шарки. Много деца, вече заразени с вирус, ходят "на училище", когато още са в инкубационен период. Там те почват да кихат, кашлят и докато ги вземат, са предали инфекции поне на още 10 деца.
Рискът е, че някое от заразените може да се разболее сериозно, защото е със слаба имунна система или хронични заболявания. Ползата пък е, че малките, които преболедуват, получават някакъв, макар и кратък имунитет - при грипа е около 1 г. например. Някои семейства не дават детето на градина, за да не боледува. Вероятността обаче то да е по-неподготвено срещу инфекциите е по-голяма.
Майките могат да предотвратят честото боледуване, като закаляват децата.
"Българката изпада в ужас от малка температура. Навлича детето с много дрехи, при което топлоотдаването се нарушава. Тогава то лесно се охлажда впоследствие", разкрива рисковете доц. Генев. Такова дете е податливо на настинки.
Студеният въздух свива кръвоносните съдове и капилярите. Там минава по-малко кръв, а така циркулират и по-малко имунни тела. Бактериите използват това отстъпление, преминават през лигавицата и навлизат в кръвта. Малкото е хремаво, вдига температура.
Помага общо закаляване - с повече излагане на въздух, вода, със спорт. Тези прости мерки дават добър резултат.
За децата, гледани като писани яйца, народът казва, че са "кекави, всяка болест им се лепи". Но между топката и компютъра днес все повече деца избират второто. Имат и натоварена учебна програма. Понякога на учениците се събират по 10-12 часа работно време, ако се вземе предвид и готвенето на уроците у дома, казва доц. Генев.
Стресът и обездвижването водят до натрупване на нервно-психичното напрежение, което пък срива имунната система, допълва педиатърът.
Ваксината срещу пневмококи е подходяща до 5 г.
Едно от най-неприятните заболявания до 5-годишна възраст е пневмонията. В този период пневмококите са главната причина за смъртността при децата според статистика на Световната здравна организация. До навършване на 3 г. имунната система е готова за отпор най-много на 85-90%, пояснява доц. Евгений Генев.
Пневмококите причиняват и отит, който е опасен, защото е близо до мозъка и лесно може да премине в патогенен менингит.
От 1 април и у нас стана задължителна ваксината срещу пневмококи. Тя се слага на 6 месеца. Така наистина ще предпазим бебето през следващите 5 г. Да се ваксинират деца на 10-15 г., не си струва според доц. Генев. Те също боледуват от пневмонии, но не така тежко. Ваксините, включени в имунизационния план, дават траен имунитет. Понякога се налагат 1-2 реваксинации, но като цяло защитата е надеждна.
Когато обаче има големи групи от населението, които не са ваксинирани срещу дадена болест, има потенциален риск от епидемия, както това се случи с морбили тази година.
При такова масово разпространение на заразата има риск да пострадат и някои ваксинирани преди доста години, при които ефектът от препарата е намалял.
Вирусните пневмонии са много коварни, защото повалят без класическите симптоми, бият тревога някои специалисти. По думите на доц. Генев обаче пневмониите в детската възраст никога не са чисто вирусни. Клинични проявления не липсвали. Ако лекарят се съмнява, трябва да пусне изследване на кръвта. От резултатите ще стане ясно дали има и бактериална инфекция.
Стигне ли се до пневмония - с учестено дишане, дълбока кашлица и висока температура, задължително се включва антибиотик, е мнението на педиатъра.
Коментари (0)
Вашият коментар